Защо Соня Момчилова иска да забрани на журналистите да членуват в НПО-та?
Какво споделя Соня Момчилова?
Витиевата беше мисълта на шефката на Съвет за електронни медии в “Контракоментар ”. Причината - множеството уточняващи въпроси от страна на Асен Генов, на които Соня Момчилова не съумя да отговори.
“Лоялната и многочислена публика на Петър Волгин би възразила против премахването на предаването му от ефира на БНР. Има и различен вид водещи и ще упорствам публицисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите. Спорно е какъв брой е морялно те да бъдат гласове и лица ”, отсече Момчилова.
Казано другояче - шефката на Съвет за електронни медии не счита за редно публицисти да съвместяват своята работа в медиите и в неправителствения бранш.
Изключва ли това правни специалисти като да вземем за пример тези в Програма “Достъп до информация ” на адв. Александър Кашъмов? Да. Според Момчилова това даже би било потребно. Не стана обаче ясно в подобен случаи кои са НПО-тата, които са бодил в очите на Момчилова.
“Не е неразрешено, само че не считам че е обикновено. Това се отразява на обективността, основава се автоматизъм в говоренето, държанието, изразяването на позиции. Съобразява се с ползите на такива неправителствени организации и пречи ”, отсече Момчилова.
Това значи ли, че избрана композиция от НПО-та и журналистическия бранш е нездравословна? Вероятно таман това има поради Момчилова, само че отхвърли да приказва съответно.
В хода на диалога стана ясно и, че председателката на Съвет за електронни медии не желае да забрани на всички публицисти у нас да работят редом и в неправителствения бранш като специалисти, а единствено тези, които работят в публичните медии - БНР и Българска национална телевизия.
Какво значи тази концепция в юридически аспект? ФрогНюз се свърза с адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация ”.
Адв. Кашъмов, какво значи тази концепция в чисто юридически проект и какви опасности крие?
Това, което предстои на регулация, на забрани и някакви по-взискателни оценки, е обществената сфера, не частната. В обществената сфера влизат държавните чиновници, министрите, народните представители. Там има площад за такива правила - по този начин наречените “съвместимости ” и по този начин наречения “конфликт на ползи ”. При публицистите може да се появяват някакви варианти, само че сигурно това, че някой публицист е член на управителния съвет на някаква неправителствена организация, не е проблем. БНР и Българска национална телевизия като публични медии не попадат в този обществен бранш. В него влизат органите на власт. Категорично сходно виждане не може да се показа.
Как го квалифицирате тогава?
Въздържам се от известно време да я квалифицирам, с цел да не създавам повече кавги. Това за мен е човек, който е отвън времето и пространството. Като ръководител на Съвет за електронни медии тя оспори съществуването на Комисията за журналистическа нравственос, която съществува от 2005 година Достатъчно е да кажа, че самата саморегулация - Фондация за националната журналистическа нравственос, където ние работим непринудено и гратис, е неправителствена организация. Там има публицисти. В Комисията по журналистическа нравственос има публицисти. Какви са изводите?
Подобни слагания на въпроса публицистите какво може и не може да вършат са от времето на Волен Сидеров и “Атака ”, РЗС и Яне Янев, които желаеха публицистите да подават заявления за спорове, доходи… Това е несъответстваща позиция, която не регистрира действителната стойност на публичността и за мен по чудноват метод върви в синхрон с Кремълската агитация.
Виждате ли тази концепция като ехтене на законопроекта за задграничните сътрудници ва “Възраждане ”?
Точно това споделям. Едно време имаше такова предложение на “Атака ”, по-късно на РЗС. Предложение на тези хрумвания се явяват предложенията на “Възраждане ”. Членството в такива организации е въпрос на главно конституционно право, наречено “свобода на сдружаване ” - всеки жител може да взе участие в такива организации и това може да бъде ограничавано единствено по изключение - за хора, които заемат висши служба.
В ден сегашен даже на съдиите е разрешено да се сдружават. Нали си представяте - висши съдии имат право да вземат участие в НПО-то, само че съгласно госпожа Момчилова публицисти, които през вчерашния ден може да са почнали работа, нямат. Това е цялостен парадокс, липса на симетричност, липса на каквото и да е вземане предвид с правилата на правото.
Какъв сигнал се изпраща от върха на Съвет за електронни медии до медиите?
На мен ми се коства, че от известно време насам от върха на Съвет за електронни медии се изпращат неразбираеми и неразгадаеми сигнали. Никога не разбирам какво се приказва от там в последните години. Този регулатор не е на мястото си - той внася повече неизясненост, в сравнение с противоположното.
Джесика Вълчева
Витиевата беше мисълта на шефката на Съвет за електронни медии в “Контракоментар ”. Причината - множеството уточняващи въпроси от страна на Асен Генов, на които Соня Момчилова не съумя да отговори.
“Лоялната и многочислена публика на Петър Волгин би възразила против премахването на предаването му от ефира на БНР. Има и различен вид водещи и ще упорствам публицисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите. Спорно е какъв брой е морялно те да бъдат гласове и лица ”, отсече Момчилова.
Казано другояче - шефката на Съвет за електронни медии не счита за редно публицисти да съвместяват своята работа в медиите и в неправителствения бранш.
Изключва ли това правни специалисти като да вземем за пример тези в Програма “Достъп до информация ” на адв. Александър Кашъмов? Да. Според Момчилова това даже би било потребно. Не стана обаче ясно в подобен случаи кои са НПО-тата, които са бодил в очите на Момчилова.
“Не е неразрешено, само че не считам че е обикновено. Това се отразява на обективността, основава се автоматизъм в говоренето, държанието, изразяването на позиции. Съобразява се с ползите на такива неправителствени организации и пречи ”, отсече Момчилова.
Това значи ли, че избрана композиция от НПО-та и журналистическия бранш е нездравословна? Вероятно таман това има поради Момчилова, само че отхвърли да приказва съответно.
В хода на диалога стана ясно и, че председателката на Съвет за електронни медии не желае да забрани на всички публицисти у нас да работят редом и в неправителствения бранш като специалисти, а единствено тези, които работят в публичните медии - БНР и Българска национална телевизия.
Какво значи тази концепция в юридически аспект? ФрогНюз се свърза с адв. Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация ”.
Адв. Кашъмов, какво значи тази концепция в чисто юридически проект и какви опасности крие?
Това, което предстои на регулация, на забрани и някакви по-взискателни оценки, е обществената сфера, не частната. В обществената сфера влизат държавните чиновници, министрите, народните представители. Там има площад за такива правила - по този начин наречените “съвместимости ” и по този начин наречения “конфликт на ползи ”. При публицистите може да се появяват някакви варианти, само че сигурно това, че някой публицист е член на управителния съвет на някаква неправителствена организация, не е проблем. БНР и Българска национална телевизия като публични медии не попадат в този обществен бранш. В него влизат органите на власт. Категорично сходно виждане не може да се показа.
Как го квалифицирате тогава?
Въздържам се от известно време да я квалифицирам, с цел да не създавам повече кавги. Това за мен е човек, който е отвън времето и пространството. Като ръководител на Съвет за електронни медии тя оспори съществуването на Комисията за журналистическа нравственос, която съществува от 2005 година Достатъчно е да кажа, че самата саморегулация - Фондация за националната журналистическа нравственос, където ние работим непринудено и гратис, е неправителствена организация. Там има публицисти. В Комисията по журналистическа нравственос има публицисти. Какви са изводите?
Подобни слагания на въпроса публицистите какво може и не може да вършат са от времето на Волен Сидеров и “Атака ”, РЗС и Яне Янев, които желаеха публицистите да подават заявления за спорове, доходи… Това е несъответстваща позиция, която не регистрира действителната стойност на публичността и за мен по чудноват метод върви в синхрон с Кремълската агитация.
Виждате ли тази концепция като ехтене на законопроекта за задграничните сътрудници ва “Възраждане ”?
Точно това споделям. Едно време имаше такова предложение на “Атака ”, по-късно на РЗС. Предложение на тези хрумвания се явяват предложенията на “Възраждане ”. Членството в такива организации е въпрос на главно конституционно право, наречено “свобода на сдружаване ” - всеки жител може да взе участие в такива организации и това може да бъде ограничавано единствено по изключение - за хора, които заемат висши служба.
В ден сегашен даже на съдиите е разрешено да се сдружават. Нали си представяте - висши съдии имат право да вземат участие в НПО-то, само че съгласно госпожа Момчилова публицисти, които през вчерашния ден може да са почнали работа, нямат. Това е цялостен парадокс, липса на симетричност, липса на каквото и да е вземане предвид с правилата на правото.
Какъв сигнал се изпраща от върха на Съвет за електронни медии до медиите?
На мен ми се коства, че от известно време насам от върха на Съвет за електронни медии се изпращат неразбираеми и неразгадаеми сигнали. Никога не разбирам какво се приказва от там в последните години. Този регулатор не е на мястото си - той внася повече неизясненост, в сравнение с противоположното.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ